Батерии

Днес батериите са едва ли не навсякъде, включително и на места, където не всеки се замисля, че са поставени. Какви са видовете съвременни батерии, какво е важно да се знае за използването и съхранението им.

Do not recharge - еднопосочното превръщане на енергията на незареждаемите цинккарбонови, алкални, литиеви, сребърни и цинк-въздушни батерии от химична реакция в електрически ток е причината те да се наричат първични източници. След изтощаването им те не се зареждат, поради това на корпуса им е отбелязан надписът Do not recharge.

Когато тези типове батерии не се използват (например стоят на склад), в тях неизбежно протичат макар и слаби химични реакции, което намалява техния капацитет. Този процес се нарича “саморазряд”. За оценка на годността се използва понятието време на съхранение или това е времето, за което капацитетът на неработещата батерия намалява до около 80% от първоначалната стойност. Това време зависи и от условията на съхранение. Колкото околната температура е по-висока, толкова саморазрядът е по-бърз. На всички батерии, които са първични източници, производителят задължително отбелязва срока на годност на корпуса или на опаковката.

Въглеродно-цинковите батерии са обикновеният тип и се използват най-вече за преносими електрически прибори - фенерчета, играчки, часовници и др. С по-висок капацитет и устойчиви на саморазряд са батериите с индикация “Super Heavy Duty”.

Алкалните батерии в сравнение с въглеродно-цинковите имат 5-10 пъти по-висок капацитет и устойчивост на саморазряд за същия обем. Този тип батерии осигуряват значително по-голям ток от всички останали, което ги прави предпочитани за цифровите фотоапарати.

Литиевите батерии са следните типове: литиево-манганов двуокис/Li-MnO2, литий-тионилхлорид /Li-SOCl2/ и литий-серен двуокис /Li-SO2/. Li-MnO2 са особено подходящи за уреди със значителна консумация на енергия - цифрови фотоапарати, органайзери и др. С по-голям капацитет са литий-тионил хлоридните батерии. Експлоатационната им годност стига до 11 години. Използват се широко в платките на компютрите, уреди за поддържане на жизнените функции, GPS-устройства и др. Недостатъкът им е, че някои видове не могат да осигурят голям ток.

Сребърноокисните батерии се произвеждат изключително от типа “копче”. Използват се за часовници, калкулатори, портативни медицински уреди и др. Предимствата им са голям капацитет и ток, като практически поддържат неизменно напрежението почти до края на експлоатацията.

Цинк-въздушните батерии имат отвор, който при производството е запечатан с фолио. Непосредствено преди употреба тази капачка се отстранява, за да може да протече химична реакция. Използват се изключително за слухови апарати, портативни медицински прибори и др.

Акумулаторите в джоба

Съществуват четири основни вида акумулаторни батерии:

Никел-кадмиевите/NiCd/ са най-непретенциозните към зареждането. При тях могат да се използват и евтини зареждачки. Използват се в акумулаторните бормашини, безжични телефони и др. Значително по-безвредни са никелметалхидритни/Ni-MH/ и литиевите/LiR/ акумулаторни батери. Предимствата им са безспорни: малко тегло и обем, в който е затворен завиден капацитет/LiPol например могат да бъдат с дебелината на фолио/, могат да отдават значителен ток за кратко време, зареждат се по всяко време без Memory Effect, имат възможност за много бързо зареждане/1-3 часа/ и др.Недостатъкът им е свързан с по-големите първоначални инвестиции - зарядното е доста по-скъпо от обикновените зареждачки, а и самите елементи са по-скъпи от NiCd.

Широко разпространение получиха напоследък и оловните гелови акумулатори. При тях електролитът е пастообразен гел. Самите акумулатори са без обслужване и на практика не отделят изпарения, което ги прави подходящи за използване в жилищни и работни помещения. Съществуват различни видове в зависимост от необходимия ток и срока на експлоатация. Приложение намират в алармени системи, UPS и др.